ГИСТ е рядко заболяване и лечението се провежда с нови, доскоро непознати в онкологията лекарства. Дори начинът, по който болестта се повлиява от терапията, е коренно различен от този при повечето злокачествени заболявания. Въпреки, че ГИСТ вече е добре познат, макар и рядко, това би било предпоставка за липса на опит у лекуващите лекари.

За някои злокачествени заболявания има определени туморни маркери – проследяването на техните нива в кръвната плазма, преди и след терапията, може да ориентира онколога до колко болестта се повлиява от лекарствата. Когато те намаляват и/или влизат в норма, значи терапията е ефективна. За ГИСТ такива маркери НЯМА. За ГИСТ има разработки според които при ДНК анализ на кръвта могат да бъдат идентифицирани клетки с характерните за болестта мутации, но към началото на 2014г., този метод все още не е приет за стандарт, а за пациентите в България е недостъпен.

При повечето тумори, сравняването на размерите на туморните формации от техните образи преди и след лекарствената терапия, дава категоричен отговор за ползата от медикаментите – когато намаляват и/или напълно изчезнат, значи терапията е успешна. Не така стоят нещата с ГИСТ. Начинът на действие на химиотерапевтиците е съвсем различен от този на лекарствата за ГИСТ. Първите убиват туморните, а и някои други клетки в организма, докато лекарствата прилагани при ГИСТ потискат дейността на тези гени, виновни за делението на клетките и растежа на тумора и това невинаги води до стопяване на тумора. Най-общо, критериите по които се оценява ползата от лечението на ГИСТ при метастатично заболяване са:

Намаляване на плътността на наблюдаваните лезии - задължително; Намаляване на размерите на проследяваните лезии – невинаги се наблюдава; Пълно стопяване на проследяваните лезии – наблюдава се много рядко; Липса на собствено кръвоснабдяване на наблюдаваните лезии - задължително; Не се откриват нови, допълнителни към наблюдаваните лезии - задължително.

При наблюдение след отстраняване на първичния тумор, без да се откриват метастази, единственият критерий е липсата на тумор.

Всичко това се отчита от лекарите с помощта на подходящо образно изследване, като за ГИСТ е приет стандарт, това да бъде компютърна томография минимум на корем и малък таз с венозен контраст.

Достъпът до изследване с компютърен томограф за проследяваните пациенти с ГИСТ е решен с клинична процедура (КП) №7 – „Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия” , или с направление за хоспитализация по клинична пътека № 298. Направлението за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК.№ 7) се получава от личния лекар. Това означава, че изследването ще бъде направено в онкологичната клиника или отделение в което ви лекуват без да търсите други направления от други специалисти и без да се налага някакво допълнително заплащане.

• Още полезна информация за методите за оценяване на отговора от лечението…