Първична резистентност към лекарствената терапия – това са тези случаи в които от самото начало на лекарствената терапия, изследванията показват, че медикаментите не успяват да държат под контрол болестта. За първична резистентност при ГИСТ се говори тогава, когато 6 месеца след започване на лекарствената терапия няма отчетен положителен отговор от лечението. Отчитането става на базата на периодично провеждани изследвания с компютърен томограф (КТ, скенер). Това става, като специалистите сравнят данните от КТ направен преди започване на терапията с данните от КТ направен около 2-3 месеца след това. Обикновено, този скенер не се счита за дефинитивно определящ първична лекарствена резистентност. Изчаква се още 3 месеца и, ако тогава скенерът отново показва липса на отговор от лечението, заключението е за първична резистентност. За по-голяма сигурност вашите лекари могат да ви назначат и позитронно- емисионна томография в комбинация с компютърна томография (ПЕТ/КТ).

За да бъде правилно оценен отговора от лечението, изследванията с компютърен томограф трябва да бъдат провеждани с венозен контраст, минимум на корем и малък таз, от един и същи специалист и на една и съща апаратура. Ехографските изследвания, дори и тези провеждани с венозен контраст ( КУЕ ), не са стандарт за оценяване на отговора от лечението с иматиниб, сунитиниб или друг подобен медикамент. За щастие, първична резистентност се наблюдава само в около 10-15% от пациентите с ГИСТ и затова, тези пациенти често биват съветвани да повторят хистологичните и имунохистохимичните си изследвания.

Така както мутацията в екзон 11 на онкогенът c-kit в клетките на ГИСТ е валидиран предиктивен фактор за чувствителност към терапия с иматиниб, така има и данни за мутации, които проявяват първична резистентност към този медикамент, а някои са резистентни и към сунитиниб. Резистентни към двете лекарства са клетките на ГИСТ, когато са мутирали в другия характерен за болестта онкоген – PDGFR α и по-конкретно мутацията от вида PDGFRA D842V в екзон 18. Съчетанието от букви и цифри „D842V” показва кои кодони и аминокиселини са засегнати, т.е. дава съвсем точно определение на мутацията. От всички пациенти с ГИСТ и мутация в PDGFR α (около 8%), най-много са именно с тази, резистентна към лечение с иматиниб и сунитиниб мутация (над 60%). Пациенти с т.нар. „Див” подвид на ГИСТ (без мутации в c-kit или PDGFRα) също могат да проявят първична резистентност към иматиниб, но при тях обикновено, лечението със сунитиниб дава добър отговор.

При оценяването на отговора от лечението с иматиниб има някои спорни състояния, които задължително трябва да се уточнят преди да се стигне до окончателното заключение за проява на резистентност:

Понякога туморите под въздействие на лекарството могат да увеличат размерите си. Тогава трябва да се уточни как се изменя тяхната плътност – ако тя е намаляла с мин. 15%, значи лекарството действа и не става дума за прогресия. Понякога, преди започване на терапията някои по-малки тумори на изображенията от скенера може да не се отчетат, а по-късно, вече втечнени от лекарството ясно да се отграничат от околния паренхим. Тези тумори не бива да бъдат смятани за нови метастази, а за добър отговор от лечението.

Това са особености характерни предимно за ГИСТ и не всеки радиолог би бил наясно с тях. При такива неуточнени ситуации, изследване с ПЕТ/КТ би било от голяма полза.

Първичната лекарствена резистентност при лечение със сунитиниб може да се наблюдава при пациенти с метастатично заболяване, развили резистентност към лечението с иматиниб и означава, че вторичните мутации в туморната маса са различни от тези върху които медикаментът може да въздейства.