Понякога, при оперативно лечение на злокачествено заболяване, за да се постигне максимална ефективност се налага толкова радикална резекция, че е невъзможно да се запази естествения път по който тялото ни изхвърля отпадъците след обработка на поетата храна и течности. В такива случаи, за да може човек да продължи да живее, хирурзите оформят отвърстие в кожата на корема през което да се изчистват тези отпадни продукти. Оформянето на този отвор в коремната стена се нарича стомиране.

Трябва да се отбележи, че такива радикални резекции при хирургичното лечение на ГИСТ не се случват често. Причините са две:

• Обикновено ГИСТ свободно нарастват в коремната кухина без да засягат тъканите на околните органи.

• Прилагането на предоператвно (неоадювантно) лекарствено лечение с иматиниб.

 Какво би се случило при една спешна хирургична операция, няма как да се предвиди, но ако вече се знае, че вашето заболяване е ГИСТ и в предварителните разговори с хирурзите разберете, че има вероятност да бъдете стомирани , веднага поставете въпроса за възможността от провеждане на предоперативно лекарствено лечение с иматиниб. Един добър отговор от неоадювантната терапия ще ви помогне да запазите доброто си качество на живот.

Повече подробности за различните видове стомиране можете да прочетете в линковете по-долу:

Илеостома

Колостома

Уростома

Без значение за какъв вид стома става въпрос, ето няколко общи характеристики и особености:

• Непосредствено след операцията тъканта е подута, но с времето се прибира и остава да се подава над коремната стена само 2-3 см.

• Вие сами не можете да контролирате изтичането на отпадните продукти. Това налага изпразването или подмяната на торбичките да става не когато на вас ви е удобно, а когато това се налага, т.е. когато торбичката е пълна.

• В тъканта на стомата няма нерви и когато я докосвате няма да усещате нищо. Не се страхувайте да я докосвате.

• От голямо значение за вашето здраве е поддържането на изрядна хигиена. Затова трябва много внимателно да следвате съветите на специалистите. В началото, може и да не успявате да се справяте сами – не се притеснявайте да се оставите в ръцете на близките си или да се обърнете към обучена медицинска сестра, която да ви помага и учи как да се обслужвате.

• На пазара има предлагане на колектори и консумативи от различни фирми. Всички те са създавани с мисълта за удобството на пациента. Това не значи, че всички са еднакви и някои от тях може да се окажат по-подходящи за вас. Затова, ако първоначално срещнете проблем с някой модел, не се отчайвайте, а потърсете друг вариант, който може да се окажа по-добър. Винаги се консултирайте и с медицински специалист.

• НЗОК заплаща само стойността на колекторите, но не и други консумативи.

• Когато сменяте торбичката или почиствате тъканта около нея, стомата може леко да прокърви. Това е съвсем нормално и не бива да ви безпокои. Ако обаче кървенето продължава, трябва веднага да се консултирате с вашия лекар.

• Трябва да наблюдавате вашата стома, за да сте сигурни,че тя е червена и че няма необичайно кървене или възпаление.

• Колкото и да е шокиращо в началото, с времето ще свикнете и все по-често ще се връщате към предишния си начин на живот и активност.

• За трудностите в живота на стомираните пациенти, решаваща роля играят по-скоро психологичните фактори и задръжки, отколкото телесните. Затова, отлична идея би било да потърсите помощ от психолог.

• Много полезни съвети можете да прочетете на интернет страницата на Фондация „Борба с рака”.
• Още информация по този въпрос, можете да прочете тук.
• Д-р Томова и Д-р К.Трухчева от колектива на V-та МБАЛ-София са изготвили „Наръчник за пациенти със стоми”.

 
• Странични реакции след операция на стомаха • Странични реакции след оперативно отстраняване на далака • Странични реакции след операция на черен дроб • Живот с илеостома (колостома) уростома • Странични реакции след оперативно отстраняване на детеродните органи при жените

• Нежелани странични реакции от хирургичното лечение • Нежелани странични реакции от лекарственото лечение • Нежелани странични реакции от лечението с регорафениб