Сунитиниб не е химиотерапия. Сунитиниб, също както и иматиниб е от групата на наричаните в медицината Инхибитори на тирозин киназа – прицелни лекарства, чиято молекула е насочена към потискане активността на протеините от групата на тирозин киназа. Тези протеини приемат сигнали от различни растежни фактори и изпълняват различни функции в клетката, но почти винаги са свързани с процесите на нейното деление и оцеляване, т.е. подпомагат туморния растеж.

Докато иматиниб въздейства върху активността само на няколко рецепторa на растежни фактори (свързаните с ГИСТ c-kit и PDGFR α, PDGFR β и Bcr-Abl), то сунитиниб е мултикиназен инхибитор – потиска активността на няколко различни рецептори на тирозин киназа:

• Лекарството има активност срещу рецепторите на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) – вещество, с помощта на което туморите образуват свои кръвоносни съдове за да могат да се хранят и растат;

• Потиска активността на рецепторите на тромбоцитния растежен фактор PDGFR α и PDGFR β, имащи отношение към делението и растежа на клетките на съединителната тъкан;

• Въздейства върху активността на основния виновник за растежа на ГИСТ – c-kit – рецептор на растежния фактор на стволовите клетки (SCF);

• Инхибира действието и на редица други рецептори (FLT3, G CSF-1R , RET), всички те подпомагащи туморния растеж, ангиогенезата и метастатичната прогресия на злокачествения процес.

С целият този арсенал от механизми, сунитиниб цели да намали туморния растеж и да прекрати кръвоснабдяването на тумора, което го поддържа.

Когато става въпрос за ГИСТ, основният механизъм с който медикамента въздейства върху туморния растеж си остава способността му да потиска някои специфични за болестта мутации в рецепторите c-kit и PDGFRα, особено такива, различни от първоначално дефинираните, т. нар. вторични мутации. Редица проучвания показват, че най-честите вторични мутации в c-kit, причина за резистентност към лечението с иматиниб са в екзон 13, 14, 17 и 18. Сунитиниб има добър контрол върху тези в екзон 13 и 14 и противоречив върху вторични мутации в екзон 17 и 18. Те са характерни най-вече за ГИСТ с първична мутация в c-kit , екзон 11 – най-често срещаната мутация. Като цяло, докато иматиниб контролира най-добре болестта с тази първична мутация, то терапията със сунитиниб за тези случаи е с най-кратък отговор.

Според скорошни проучвания, анатомични промени, като пълно отстраняване на стомаха, не повлияват метаболизма на сунитиниб.

 

Гледайте кратка анимация за ангиогенезата и връзката ѝ с метастатичната туморна прогресия на злокачествените заболявания.


• Какво е сунитиниб
• Сунитиниб – механизъм на действие
• В кои случаи се провежда лечение със сунитиниб
• Как и кога се приема сунитиниб
• Какъв е достъпът на пацинтът с гист до сунитиниб
• Сунитиниб за лечение на гист при млади пациенти

---------------------------------------------------------------------

Efficacy and safety of sunitinib in patients with advanced gastrointestinal stromal tumour after failure of imatinib: a randomised controlled trial. ; Polyclonal evolution of multiple secondary KIT mutations in gastrointestinal stromal tumors under treatment with imatinib mesylate .. ; Polyclonal Resistance in Gastrointestinal Stromal Tumor Treated with Sequential Kinase Inhibitors . 2013 ASCO Annual Meeting - The influence of gastrointestinal resection on sunitinib exposure in GIST patients