Ракът не е смъртна присъда

Много са въпросите и емоциите които ни засипват след като вече знаем, че сме засегнати от ГИСТ. Първото и най важното нещо което трябва да знаете точно сега е, че каквото и да чувствате в този момент е нормално. Тук няма правилно и неправилно. Нито за миг не бива да се срамувате или притеснявате от начина по който реагирате на новината, че сте болни от рак. Бъдете сигурни – не сте само вие и други хора реагират като вас.
Може би вече сте си задавали въпроси от рода на „Защо аз?”, „Какво направих за да заслужа това?”… И това е нормално, но трябва да знаете, че със сигурност това не ви се случва по ваша вина и вие нищо не сте направили за да си го „заслужите”, никой не ви наказва за нещо което сте направили в миналото. Колкото до защо точно вие, за съжаление на този въпрос няма отговор и колкото и да е нечестно, това е реалността в която живеем.
Може би си задавате и въпросът „Ще умра ли?” За повечето от нас, този въпрос е израз на най-дълбоките ни страхове. Можете да се поздравите заради смелостта да го произнесете и да се изправите срещу него.
Напоследък често се чува изразът „Ракът не е смъртна присъда” – четем го из медиите, служи за мото на кампании свързани с рака и т.н. Това не е случайно, това не е фраза изпразнена от съдържание. Това е истина. Огледайте се - много хора след поставяне на диагноза рак са в отлична кондиция. В България, преди 7 - 8 години пациентите с ГИСТ, които се лекуват бяха 4-5, а към края на 2013 г. са над 100* и непрекъснато се увеличават. Това не е защото е настъпила някаква епидемия, а защото са правилно диагностицирани и успешно лекувани, т.е. те живеят. Повечето от тях са в ремисия, има и много излекувани с навременна оперативна намеса и превантивно лечение с иматиниб. За последните 10 години, лекарите и учените от цял свят направиха невероятен пробив по отношение разбирането и лечението на ГИСТ. Освен това, повечето хора понасят относително добре лечението и не им се налага драстично да променят начина си на живот. Това е много важно – освен, че ГИСТ не е смъртна присъда, не е причина и да се оттеглите от света. Едно е да влизаш в болница за вливания на лекарства, да страдаш от страничните им реакции, да си дълго време в отпуск по болест и съвсем друго да си ходиш на работа и да се грижиш за близките както си го правил преди болестта. Така, че тази фраза, по-горе, може да ви звучи като клише, но тя наистина е истина. В началото, думите тук може и да не достигнат до вас. Това е нормално. Те са израз на едно състояние до което всеки сам стига по своему. Не е лесно, но тогава те ще престанат да са само думи, ще станат ваше убеждение, част от начина по който ще се справите с ГИСТ. Ние тук, само ще се опитаме да ви дадем някакви насоки, които биха ви помогнали да излезете от първоначалната мъгла от емоции:

• Не ходете сами по консултации и изследвания. Вземете с вас някой близък, който да ви помогне да преминете през кабинетите и лабораториите, който заедно с вас да си записва лекарските съвети, който да задава въпросите, които вие сте пропуснали да зададете.
• Бъдете информирани! Вие вече сте направили първата си стъпка в тази посока – четете този сайт. Разгледайте го – тук има доста информация, има и препратки към медицински статии и сайтове със специализирана литература. Присъединете се към нашата група във FaceBook, идвайте на нашите ежегодни семинари. Така ще получите информация от хора вече минали по този път.
• Споделяйте, говорете за това, което ви се е случило. Търсете помощ от близките си не само когато не можете физически да се справяте сами, но и когато имате чувството, че главата ви ще се пръсне от напрежение от мисли и емоции около терапевтични планове, лекарски мнения, прогнози, съвети…Не си мислете, че това е проява на слабост. Това е начин да съхраните ума и мисълта си в кондиция и така да направите най-добрия избор за себе си.
• Погрижете се за себе си. Пътят, който ви предстои е труден. В началото дори е изтощаващ. Затова, намерете си някакво занимание, което да ви носи радост, да ви помага да разтоварите напрежението. Може да е някаква игра, може да е любима музика, някой забавен филм или нещо друго, което ще ви накара да бъдете човекът, който сте били преди ГИСТ. Правете го всеки ден до колкото ви позволява времето. Нека това бъде вашето убежище, вашето малко бягство от реалността. Научете се да бъдете малко егоисти.
• Поддържайте някаква физическа активност! Щом лекарите преценят, че вече сте готови за това, почнете с някакви леки упражнения. Можете да пробвате с йога или лек стречинг у дома, да отидете на плуване или просто да се разхождате повече. Каквото и да решите, ще ви накара да се чувствате добре както физически, така и психически.
С тези простички съвети искаме да ви помогнем да изградите своя собствена система за подкрепа. С нейна помощ и въоръжени с ресурс от знания, вие ще можете да се изправите пред диагнозата. Поемете дълбоко въздух и си кажете: МОГА ДА ГО НАПРАВЯ!
-----------------------------------------------------------------------
*данните са неофициални и нямат статистическа или научна стойност


• РАКЪТ НЕ Е СМЪРТНА ПРИСЪДА
• КАКВО ГУБИМ И КАК ПАК ДА ГО НАМЕРИМ
• СТРАХ ОТ РЕЦИДИВ ИЛИ ЛЕКАРСТВЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ
• СТРАХ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СКЕНЕРА
• ЛЕЧЕНИЕТО НА ГИСТ И ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВАШЕТО ТЯЛО
• СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ
• КАК ДА КАЖЕМ НА НАШИТЕ ДЕЦА, ЧЕ СМЕ БОЛНИ ОТ РАК
• КАК ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО СИ, ЧЕ Е БОЛНО ОТ РАК
• КОГАТО ЧЕТЕМ МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА
• КРАЯT