Страх от рецидив или лекарствена резистентност

Всекидневието на всички е съпътствано от различни видове страх. Страх ни е да не закъснеем за работа, страх ни е да не изпуснем сроковете за проекта, върху който работим, страх ни е от тъмното, от самотата… Когато човек живее с онкологично заболяване, към тях се добавят страховете на пациента с рак – страх от диагнозата, страх от операция, страх от лечението, страх от страничните му реакции, страх преди контролните изследвания, страх от повторното завръщане на болестта, страх от резистентност към лекарствата… Много са допълнителните страхове на пациентът с рак.
Една думичка, може да се каже, че е разковничето за справянето с повечето ни страхове - ПРИЕМАНЕ
Често ще я повтаряме и често ще я чуваме – Приеми го! Да, да го кажеш е много лесно, но да го направиш – уви, не е. Не е лесно да разбереш, че си болен от рак, не е лесно да чакаш заключението от скенера си, да разбереш, че болестта отново е тук или лекарствата вече не действат…Като изгубена битка са тези моменти. Някои пациенти с ГИСТ, след години в добро здраве или след дълго успешно лечение, казват, че когато са разбрали, че болестта се е завърнала или съответно лечението вече не е така ефективно, са се почувствали много по-уплашени и отчаяни отколкото когато са чули за първи път диагнозата си.
Понякога ни съветват – Забрави за това, не мисли за болестта! Този съвет, не е най-доброто, което можем да направим за себе си. От една страна ние, като пациенти, няма как да забравим, което означава, че ще потискаме страховете си. От друга страна, ако наистина живеем така, все едно нищо не се е случило, може да пропуснем някой контролен преглед и така да позволим на болестта да напредне безконтролно. Този съвет е добър само за хората около нас. Когато ние забравим или по-скоро се правим, че сме забравили и те ще могат да забравят и ще могат по-лесно да продължат да живеят с нас. Да, на тях също им е тежко, но това не означава да правим компромиси със себе си. Все пак, ние сме болните!
Истината е, че част от приемането е и мисълта за връщането на болестта. Това не е нещо хипотетично, това е нещо, което се случва на много пациенти с ГИСТ. Същото важи и за лекарствената резистентност – знаем, че се случва. Можем да сме добре 2, 5, 10 и повече години, но през тези години редовно ходим на контролни прегледи точно заради това.

За да преодолеем до известна степен тези страхове, можем да си създадем усещането за контрол върху ситуацията, като:
• Потърсим повече информация за болестта и лечението ѝ;
• Консултираме се с добри и опитни специалисти;
• Споделяме всяко неразположение с лекуващите онколози;
• Не пропускаме преглед или скенер;
• Водим здравословен начин на живот;
• Обсъждаме и говорим за страховете си с околните, а ако няма с кого да говорим, можем да си водим дневник и там да записваме емоциите и страховете си.
Добре е да не се изолираме изцяло от досегашния ни живот, като:
• Запазим доколкото може активността си, като продължим да работим или се занимаваме с това което сме правили преди диагнозата;
• Когато нямаме такава възможност, да потърсим нови дейности – хоби или доброволчество към близката църква или дом за деца без родители и др;
• Запазим контактите си с близки и приятели;
• Не изоставяме напълно физическата си активност.

Всичко това едва ли ще пребори страховете от развитието на болестта, нито означава, че ако това се случи ще ни бъде по-лесно. Завръщането на болестта е болезнен опит, без значение колко сме подготвени. Затова е най-добре да сме изживели ремисията си по възможно най-добрия начин и да използваме тази наша упоритост и страст за живот за да можем, когато и ако се наложи, отново да преборим ГИСТ.

• РАКЪТ НЕ Е СМЪРТНА ПРИСЪДА
• КАКВО ГУБИМ И КАК ПАК ДА ГО НАМЕРИМ
• СТРАХ ОТ РЕЦИДИВ ИЛИ ЛЕКАРСТВЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ
• СТРАХ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СКЕНЕРА
• ЛЕЧЕНИЕТО НА ГИСТ И ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВАШЕТО ТЯЛО
• СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ
• КАК ДА КАЖЕМ НА НАШИТЕ ДЕЦА, ЧЕ СМЕ БОЛНИ ОТ РАК
• КАК ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО СИ, ЧЕ Е БОЛНО ОТ РАК
• КОГАТО ЧЕТЕМ МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА
• КРАЯT