Какво губим и как да го намерим

„Когато задухат силни ветрове, някои строят прегради, а други вятърни мелници” – китайска поговорка.

Самата диагноза рак води след себе си хиляди промени в начина ни на живот. Промени, които нахлуват неочаквано, без да ни питат дали сме готови за тях, дали ги искаме. Усещането, че нормалния живот си е отишъл е потискащо, носи ни тъга. До този момент не сме се и замисляли какво всъщност е това, което го е правило нормален. Всичко сме приемали за даденост. Събуждаме се, храним се, ходим на работа, планираме деня, семейните дела, срещаме се с приятели, разговаряме...Точно това скучно ежедневие е определяло живота ни като нормален, давало ни е сигурност, позволявало ни е да решаваме кога ще се занимаваме с децата, кога ще поправим оградата, кога ще четем книга. Това са били нашите нормални дни, понякога прекъсвани от ваканции, промени в работата, ходене на гости у роднини, но всичко това е било за малко, после рутината отново ни е възстановявала усещането за сигурност и предвидимост в живота.
След срещата с рака, тази нормалност може завинаги да си отиде от нас. Изведнъж всички онези малки неща, които са правили дните ни спокойни изчезват и на тяхно място идват нови проблеми, нови мисли и чувства, нови страхове. Имаме усещането, че вече не можем да управляваме живота и отношенията с близките ни така както преди. Всичко това е особено трудно за тези от нас, които обичат контрола, а в нашия, съвременния свят, повечето сме такива. Изпълва ни тъга по изгубената предвидимост. Тази тъга е нормална, даже е необходима, за да ни изведе до един нов живот с нови нормални дни.
Ние, съвременните хора сме станали много добри в отричането, особено когато става дума за лоши и неприятни неща. Някои хора така се чувстват добре, но да отричаш нежеланата действителност, като да речем вероятността да загубиш живота си заради диагнозата рак, удължава страданието на повечето от нас. Приемането и тъгата сами по себе си могат да носят болка, но те ни помагат да настроим емоционалната си нагласа така, че да се измъкнем от хватката на отчаянието и да се научим да се наслаждаваме на новия си нормален живот, да изградим нови ценности в него, да се пренастроим и открием нови радости, нов смисъл.
Приемането е труден процес. За да преминем от отричане към приемане трябва да се справим с гнева си, трябва да преодолеем всичките си страхове – страх от болестта, страх от лечението, страх от несигурността, страх за близките ни, дали ще изгубим приятелите си, работата си... Много са страховете и притесненията изместили старото усещане за сигурност. Много са и често е непосилно да се справим сами с всичко това. Хубавото е, че има към кого да се обърнем за помощ. В много страни, до кабинета на онколога е кабинетът на психолога. У нас не е точно така, но има много добри специалисти, готови да ни помогнат да овладеем страховете си и да ни преведат през емоционалните ни сривове, готови да ни научат да откриваме и ценим всеки миг на щастие и любов.
Нашето съвремие е трудно не само за хората засегнати от рак и това е наложило издаването на много книги за психологична самопомощ. Четенето на такава литература също би ни помогнало да изградим нашата нова емоционална система за напътствие в нашия нов живот. Обикновено става въпрос за прости, но ефективни упражнения, които постепенно изместват фокуса на мислите ни от лошото към доброто. За по-лесното им усвояване има и организирани семинари.
Дали ще се обърнем към психолог, дали ще четем съответната литература, дали ще заложим на някой семинар, дали ще се обърнем към Бог или ще изберем друг начин, за лечението ни е от особена важност справянето с бушуващите у нас чувства на страх, гняв, тревожност, вина. Връзката между емоционалната стабилност и успеха от лекарствената терапия отдавна не е тайна за никого. Наше задължение е така както лекуваме тялото си, като всеки ден си взимаме лекарството, така да се погрижим и за психичното си здраве. Тук правила няма. Възможности има много. Важното е всеки да избере този метод, който е най-близък до неговата същност, този метод, с който се чувства най-добре.

• РАКЪТ НЕ Е СМЪРТНА ПРИСЪДА
• КАКВО ГУБИМ И КАК ПАК ДА ГО НАМЕРИМ
• СТРАХ ОТ РЕЦИДИВ ИЛИ ЛЕКАРСТВЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ
• СТРАХ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СКЕНЕРА
• ЛЕЧЕНИЕТО НА ГИСТ И ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВАШЕТО ТЯЛО
• СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ
• КАК ДА КАЖЕМ НА НАШИТЕ ДЕЦА, ЧЕ СМЕ БОЛНИ ОТ РАК
• КАК ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО СИ, ЧЕ Е БОЛНО ОТ РАК
• КОГАТО ЧЕТЕМ МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА
• КРАЯT