Имунната система е сложна мрежа от органи, тъкани и специфични клетки. Посредством различни биологични механизми тя има свойството да разпознава и унищожава чуждите нашественици в организма, като напр. бактерии или вируси, както и някои увредени, болни или анормални клетки в тялото каквито са раковите клетки. Имунният отговор (реакция на имунната система с цел предпазване на организма от вещества, които могат да отключат опасни за здравето процеси) се предизвиква, когато имунната система срещне вещество, наречено антиген, което бива определено от нея като "чуждо" за тялото ни.

В работата на имунната система, основна роля имат левкоцитите (бели кръвни клетки, наречени така, защото не съдържат хемоглобин). Някои видове бели кръвни клетки (макрофагите и NK-клетките (NK от английски – natural killer - естествен убиeц; наричат се така, защото са токсични без да бъдат предварително активирани)), патрулират в тялото, търсят чужди нашественици и болни, повредени или мъртви клетки. Те осигуряват т.нар. обща или неспецифична степен на имунна защита.

Други видове бели кръвни клетки, като цитотоксичните Т-клетки (Т идва от тимус – ендокринна жлеза разположена в близост до дихателната тръба където Т-клетките съзряват) и В-клетки те (формират се в костния мозък), действат срещу специфични цели. Цитотоксичните Т-клетки отделят химикали, които могат директно да унищожат микробите или анормалните клетки, а В-клетките произвеждат антитела, които се прикрепят към чуждите натрапници или анормални клетки и ги маркират за унищожаване от друг компонент на имунната система. Разновидност на белите кръвни клетки наречени дендритни клетки (имат директен контакт с външната среда – откриват се по кожата, вътрешността на носа, бели дробове, стомах и черва), играят поддържаща роля в този процес, като помагат на цитотоксичните Т-клетки и В-клетките да действат ефективно.

Смята се, че естественият капацитет на имунната система за откриване и унищожаване на анормални клетки предотвратява развитието на много видове рак. Въпреки това, чрез различни стратегии, някои злокачествени клетки успяват да избегнат разпознаването и унищожаването им от имунните клетки - например, могат да претърпят такива генетични промени, които да ги правят по-малко "видими" за имунната система; могат също така да използват различни механизми за потискане наимунния отговор и да избегнат унищожаването им от цитотоксични Т-клетки.

Целта на имунотерапията при лечение на рак е преодоляването именно на тези бариери пред ефективния противотуморен имунен отговор - с приложението си, биологичните лекарства възстановяват или увеличават активността на определени части от имунната система или противодействат на сигнали, продуцирани от раковите клетки, които потискат имунитета (имуносупресивни сигнали).

 

• Какво е биологично лекарство
• Какво е имунната система и каква е ролята ѝ в биологичната терапия на рак
• Какво представляват моноклоналните антитела и как се използват за лечение на рак
• Видове моноклонални антитела за лечение на рак

 

----------------------------------------------------

- Moнokлoнaлни aнтитeлa – лekapcтвa пpoтив pak и aвтoимyнни зaбoлявaния

- Съвременни методи в борбата с рака

• Достъп до лечение с Оларатумаб
• Кой може да се лекува с Оларатумаб
• Какво е Оларатумаб
• Как се прилага Оларатумаб
• Нежелани лекарствени реакции
• Когато започваме лечение с Оларатумаб
• Защо Оларатумаб + Доксорубицин
• Обща информация за биологичните лекарства и моноклоналните антитела за лечение на рак

• Оларатумаб за лечение на мекотъканен сарком
• Химиотерапия при сарком на меките тъкани
• Таргетна терапия при сарком на меките тъкани - Пазопаниб