Моноклоналните антитела използвани за лечение на рак се различават по начина си на въздействие върху туморния процес.

Чисти моноклонални антитела

Чистите моноклонални антитела действат сами. Към тях няма „прикрепено“ лекарство или някакъв радиоактивен материал. Това са най-често използваните моноклонални антитела за лечение на рак. Повечето се прикрепят към антигените върху раковите клетки, но някои от тях се свързват с антигените върху други, неракови клетки или дори свободно плаващи протеини. Чистите моноклонални антитела действат по различни начини:

- Някои стимулират имунния отговор на човек срещу раковите клетки – прикрепят се към тях и служат като маркер за имунните клетки че клетката е „лоша“ и трябва да бъде атакувана и унищожена.

- Други работят главно чрез блокиране на антигени на ракови клетки (или други близки клетки), които помагат на раковите клетки да растат или да се разпространяват. Установено е, че определени антигени (протеини) се откриват в големи количества по повърхността на злокачествената клетката. Когато те са активни, помагат на рака да се развива. Моноклоналните антитела се свързват с тях, деактивират ги и туморния процес се потиска. Такива протеини стимулиращи развитието на тумора са растежните фактори. Оларатумаб е такъв препарат – той е насочен към деактивирането на тромбоцитния растежен фактор (по-точно PDGFRα) за който е установено, че се експресира от туморните и стромалните клетки, в това число саркомните клетки.

Конюгирани моноклонални антитела

Този малко претенциозен израз се използва за моноклонални антитела, които са натоварени (маркирани) с радиоактивен агент, химиотерапевтик или с токсин. В тези случаи моноклоналното антитяло няма лечебен ефект, то се използва като транспорт за истинския терапевтичен агент, който с негова помощ се насочва към раковата клетка, навлиза в нея и я унищожава. По този начин лекарствата действат строго селективно върху болните клетки,по-ефективни са, не засягат здравата тъкан и нежеланите лекарствени реакции са силно редуцирани. Радиобелязани и токсин-маркирани моноклонални антитела се използват за лечение на някои злокачествени кръвни заболявания. Използването им с химиотерапевтик за сега е с доста несигурни резултати.

Биспецифични моноклонални антитела

Този вид лекарства обединяват два вида моноклонални антитела и могат едновременно да се свържат с два различни протеина. Такъв медикамент се използва за лечение на някои видове левкемии (остра лимфоцитна левкемия), който посредством двойното си въздействие „среща“ раковите клетки с тези клетки от имунната система за които се смята, че ги унищожават.

Моноклоналните антитела се прилагат интравенозно, самостоятелно или в съчетание с химио- и лъчетерапия. В сравнение с химиотерапевтиците дават значително по-рядко и по-малко странични ефекти. Най-честите нежелани реакции са главоболие, треска, висока температура, сърбеж, обриви, гадене, повръщане, диария. По-рядко, но за сметка на това по-сериозни могат да бъдат алергичните реакции и потискането на костно-мозъчната функция с понижение на кръвните клетки и повишена опасност от кръвоизливи и инфекции. Конюгираните моноклонални антитела са по-ефективни, но с по-изразени странични ефекти.

 

• Какво е биологично лекарство
• Какво е имунната система и каква е ролята ѝ в биологичната терапия на рак
• Какво представляват моноклоналните антитела и как се използват за лечение на рак
• Видове моноклонални антитела за лечение на рак

 

----------------------------------------------------

- Moнokлoнaлни aнтитeлa – лekapcтвa пpoтив pak и aвтoимyнни зaбoлявaния

- Съвременни методи в борбата с рака

• Достъп до лечение с Оларатумаб
• Кой може да се лекува с Оларатумаб
• Какво е Оларатумаб
• Как се прилага Оларатумаб
• Нежелани лекарствени реакции
• Когато започваме лечение с Оларатумаб
• Защо Оларатумаб + Доксорубицин
• Обща информация за биологичните лекарства и моноклоналните антитела за лечение на рак

• Оларатумаб за лечение на мекотъканен сарком
• Химиотерапия при сарком на меките тъкани
• Таргетна терапия при сарком на меките тъкани - Пазопаниб