Оперативно лечение

Хирургичната операция е основният и най-важен метод за лечение на мекотъканните саркоми. В зависимост от стадия на болестта, нейната цел е цялостното отстраняване на тумора с част от околната здрава тъкан, което не би позволило разсейването на злокачествени клетки в тялото. След операцията лекарите изследват под микроскоп краищата на отстранената тъкан и проверяват дали има останали туморни клетки. Ако там се открият ракови клетки, казва се че резекционните линии са позитивни, т.е. ракът не е изцяло отстранен и може да се очаква отново да започне развитието си. В този случай след операцията лекарите може да назначат допълнително лечение с лъчетерапия, а може да преценят, че е по удачно пациентът да бъде повторно опериран. Тази преценка се извършва в зависимост от хистологичния вид на тумора, а решението се взима екипно минимум от хирург, лъчетерапевт и патолог, а понякога се включва и химиотерапевт (специалист по медицинска онкология) за да прецени възможностите за лекарствено лечение.

Когато отстранената тъкан се изследва под микроскоп и не се открият туморни клетки се казва, че операцията е извършена с чисти резекционни линии. Вместо позитивни или чисти линии, в епикризата може да са използвани международно приетите означения съответно R1 или R2 и R0 .

За мекотъканните саркоми е от изключително значение операцията да е извършена с чисти линии ( R0 – R1), защото в тези случаи вероятността ракът отново да се завърне е много малка, т.е. Вие сте излекувани.

Повечето саркоми засягат крайниците – т.е. ръцете и краката. В миналото оперативното им лечение често е завършвало с ампутация на засегнатия крайник. В наши дни това рядко е наложително – съвременните хирургични техники наред с адювантната лъчетерапия позволяват на лекарите да отстранят само тумора, а клинични изпитвания са доказали, че този вид лечение има същите резултати както ампутацията. Понякога обаче, ампутацията може да бъде единствен вариант за постигане на чисти резекционни линии или отстраняването на тумора да е свързано с премахване на важни нерви, голяма част от мускулната тъкан или кости, което би довело до липса на функционалност и хронични болки в засегнатия крайник. В тези случаи ампутацията не може да се избегне.

Когато болестта се открива в други части на тялото като коремната кухина, туморът може да е засегнал някои жизненоважни органи и постигането на чисти от туморни клетки граници е по-трудно. Характерно за мекотъканните саркоми е образуването на т.нар. псевдокапсула около тумора. Нейното цялостно отстраняване, заедно с част от околната тъкан е от изключително значение за лечебния ефект на операцията и може да е свързано с отстраняването на част или цял орган, а може и да не е възможно, защото е засегнат орган чието отстраняване е несъвместимо с живота. Затова операциите на саркоми в тази анатомична локализация са тежки и трудни, както за пациента, така и за хирургичния екип. Рядко се препоръчват лапароскопски методи.

Когато туморът се е разпространил към други органи, напр. в белите дробове, хирургичният екип ще направи всичко възможно да отстрани както първичния тумор, така и метастазите. Това разбира се не винаги е възможно, но с последващото лечение (лъчетерапия +/- химиотерапия) шансовете за постигане на ремисия са добри.

За нас, пациентите, най-важното е да бъдем оперирани от екип, който има опит в лечението на мекотъканни саркоми. Затова, винаги търсете екипите в големите и специализирани за страната болнични заведения с голям обем на дейност, където лекарите се очаква да имат повече опит с тези редки тумори. Винаги търсете второ мнение!

----------------------------------------------------

Chemotherapy Influences the Pseudocapsule Composition in Soft Tissue Sarcomas Patrick W. O’Donnell, MD, PhD,corresponding author J. Carlos Manivel, MD, Edward Y. Cheng, MD, and Denis R. Clohisy, MD

Soft tissue and visceral sarcomas: ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up